|
Учебни заведения в системата на средното образование
на Република България
Средното образование в България ( в горните класове)
може да бъде разделено на общо и професионално. Общото средно образование
от своя страна се разделя на общообразователно и профилирано. Съществуват
общообразователни средни училища ( курс на обучение 3-4 години)
и профилирани средни училища ( с курс на обучение 4-5 години). Учениците
могат да влязат в профилираните средни училища след завършване на
7, или 8 клас, след полагане на приемни изпити, съгласно профила
на училището ( български език и литература, математика, хуманитарни
предмети и т.н.).
Общото средно образование се получава от:
Средни общообразователни училища ( СОУ),
които покриват елементарно училищно ниво – учебен курс от 1 до
4 години; образование преди средното – от 5 до 8 години; средно
училищно равнище – от 9 до 11 години.
Профилирани средни училища с интензивно преподаване
на чужди езици ( езикови училища) – влизане след завършена
7-ма година въз основа на конкурс. Покрива класовете от 8 до 12
(13).
Профилирани средни училища – влизане след
завършен 8 клас
(естествени науки/математически училища,училища
с хуманитарна насоченост, училища по изкуствата). Покрива класовете
от 9 до 12(13).
Професионално средно образование се получава
в професионално-техническите и в техническите училища. Средните
професионално-технически училища предлагат тригодишен учебен курс,
след завършването на 8 клас и петгодишен учебен курс, ако се кандидатства
след завършен 7 клас. Резултатът е специализирано средно образование.
За въвеждане възможността да се придобие квалификация
от ученици на 16 и повече години, в споменатите вече училища съществува
вечерно, задочно и извънкласно обучение. Посещаването на занимания
във вечерното обучение е задължително, докато за другите форми лицето
само организира процеса на преподаване.
ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:
Системата за висше образование в България съдържа
разнообразни форми на програми след завършването на средния курс.Законова
форма за изграждането на висшите образователни институции представлява
Законът за висшето образование. В съответствие с неговия чл.9, Народното
събрание има най-важна роля във вземането на решения по проблеми,
свързани с мрежата от висши образователни институции в страната.
Въз основа на предложения на Министерския съвет, Народното събрание
има власт да създава, променя и затваря образователните организации.През
последните четири години мрежата от институции във висшето образование
беше предмет на някои важни изменения.
Понастоящем, системата на висше образование съдържа
университети, специализирани висши училища ( академии, институти)
и колежи.
Университетите са тези висши учебни институции,
осигуряващи обучение в широк спектър от специалности, най-малко
по три от четирите значителни научни сфери ( хуманитарни , естествени,
обществени и технически науки). Университетите притежават собствен
изследователски потенциал и оборудване и, с техния труд, допринасят
за напредъка в основните области на науката и културата. Тези
висши образователни институции имат право да обучават студенти
за всички степени ( ISCED’97 разнища 5А, 6)
Специализираните висши образователни институции
се занимават с обучение и научни изследвания в значителна сфера
( сфери) на науката, изкуството, спорта и отбраната. Името на
специализираното висше училище показва специалностите, застъпени
в неговия процес на обучение. Този вид висши образователни институции
също имат право да извършват обучение за всички степени (ISCED’97
равнища 5А, 6)
Колежите предлагат относително по-краткосрочно
професионално-ориентирано обучение (ISCED’97 равнище 5В). Това
са предишните полу-висши институти, които бяха предмет на различни
промени.Всъщност, те са главно, част от университетите и използват
тяхното оборудване. Съществуват и някои независими колежи, които
притежават необходимите академични и материални условия да бъдат
такива.
Квалификациите, придобити от висшите военни училища
удовлетворяват всички изисквания на обучението в цивилните заведения
за висше образование. Освен наименованието на военната специалност,
квалификацията съдържа и име, отговарящо на гражданската такава.
|